Жилищният пазар в Гърция „скъп и непрозрачен“: 62% от младите не издържат на разходите

Ново проучване показва силен натиск върху поколенията, особено на островите и в големите градове. И младите, и по-възрастните искат регистър на имотите и цифров контрол върху данните.

Пазарът на жилища в Гърция все по-често се възприема като скъп и лишен от прозрачност. Това показва ново проучване на Blupeak Estate Analytics, проведено от Ierax Analytics. Данните сравняват две групи. Това са хора на 25–35 години и на 36–55 години.

Изводът е ясен. Жилищните разходи вече са междугенерационен проблем. Младите се борят за самостоятелност. По-възрастните се сблъскват с нови нужди и по-сложна икономическа среда. Изследването е цитирано от гръцкото издание To Vima.

И в двете възрастови групи доверието в пазара на имоти е ниско. Много респонденти смятат, че непрозрачни или недекларирани практики влияят върху цените. Според участниците липсва достатъчен надзор. Това позволява неформални механизми да изкривяват пазара.

Непрозрачността обединява поколенията.

Проучването отчита сходно усещане при различни възрастови групи. Пазарът се приема като „слабо прозрачен“ или „непрозрачен“. Това важи както за младите, така и за по-възрастните.

Тази обща оценка води до подкрепа за реформи. Респондентите виждат нужда от по-силен институционален контрол. Те търсят правила, които да намалят сивите зони при сделките и обявяването на собственост.

Ключовият инструмент, който се откроява, е единен национален регистър на собствеността върху имоти. И двете групи го подкрепят. Идеята е регистърът да се допълни от цифрови платформи. Те трябва да събират и наблюдават данни за имотния пазар.

Младите: наемът доминира, несигурността расте.

При хората на 25–35 години наемането е най-честият вариант за жилище. Близо половината от анкетираните наемат. Малко над една четвърт живеят в собствен имот.

Значителен дял разчита на семейна подкрепа. Много млади хора продължават да живеят с родителите си. Други остават като гости в чужд дом. Това подчертава трудността да се изгради независим живот.

Натискът е най-силен в конкретни райони. Делът на наемателите достига 60% на гръцките острови. В големите градски центрове е 52%.

Усещането за несигурност е широко разпространено. Над 4 от 10 млади казват, че имат малка или никаква сигурност. Подобен дял се съмнява, че ще остане в дома си през следващите две години. В същото време 62% определят жилищните разходи като гранично управляеми или неустойчиви.

Негативната оценка за прозрачността е силна. 71% описват пазара като слабо прозрачен или непрозрачен. Над половината вярват, че регистър на собствеността би помогнал.

По-възрастните: 34% от дохода отива за жилище.

При гърците на 36–55 години натискът също остава висок. Средно 34% от месечния нетен доход отива за разходи за жилище. Типичната месечна сума достига 443 евро.

Има и домакинства без текущи разходи за жилище. Въпреки това голяма част продължава да отделя сериозен дял от доходите си. Това ограничава възможностите им в среда на променящи се цени и нужди.

И тук възприятията за прозрачност са негативни. Мнозинството смята, че на пазара липсва яснота. Много респонденти свързват това пряко с липсата на ефективен надзор. Според тях именно това влияе върху формирането на цените.

Подкрепата за реформа е силна. Седем от 10 гледат положително на единен публичен регистър на собствеността. За тях прозрачността е ключов елемент в опитите за овладяване на жилищните проблеми в Гърция.

Изследователите отбелязват важен сигнал. Обществото и пазарът може да са готови за промени. Целта е повече прозрачност и повече доверие. Без тях натискът върху домакинствата вероятно ще се задълбочава.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news